разпо́ря
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпоря разпорим
второ лице разпориш разпорите
трето лице разпори разпорят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпорих разпорихме
второ лице разпори разпорихте
трето лице разпори разпориха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпорех разпорехме
второ лице разпореше разпорехте
трето лице разпореше разпореха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпори разпорете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпорил разпорила разпорило разпорили
членувана разпорилия разпорилата разпорилото разпорилите
с пълен член разпорилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпорел разпорела разпорело разпорели
членувана разпорелия разпорелата разпорелото разпорелите
с пълен член разпорелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпорен разпорена разпорено разпорени
членувана разпорения разпорената разпореното разпорените
с пълен член разпореният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-по-ря
  • форми разпориш, мин. св. разпорих и разпрах, мин. прич. разпорил и разпрал, св.
Източник