разпи́твам

(кого) Задавам поредица от въпроси на едно лице за различни неща или на много хора за едно и също нещо, за да получа някаква информация, за да узная нещо.

разпитване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпитвам разпитваме
второ лице разпитваш разпитвате
трето лице разпитва разпитват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпитвах разпитвахме
второ лице разпитва разпитвахте
трето лице разпитва разпитваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпитвах разпитвахме
второ лице разпитваше разпитвахте
трето лице разпитваше разпитваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпитвай разпитвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпитвал разпитвала разпитвало разпитвали
членувана разпитвалия разпитвалата разпитвалото разпитвалите
с пълен член разпитвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпитвал разпитвала разпитвало разпитвали
членувана разпитвалия разпитвалата разпитвалото разпитвалите
с пълен член разпитвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпитван разпитвана разпитвано разпитвани
членувана разпитвания разпитваната разпитваното разпитваните
с пълен член разпитваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпитващ разпитваща разпитващо разпитващи
членувана разпитващия разпитващата разпитващото разпитващите
с пълен член разпитващият — — —
Деепричастие
разпитвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-пит-вам
  • форми разпитваш, несв. и разпитам, св.
Източник