разпи́свам

(какво) Подписвам.

Разписвам заповед.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разписвам разписваме
второ лице разписваш разписвате
трето лице разписва разписват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разписвах разписвахме
второ лице разписва разписвахте
трето лице разписва разписваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разписвах разписвахме
второ лице разписваше разписвахте
трето лице разписваше разписваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разписвай разписвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разписвал разписвала разписвало разписвали
членувана разписвалия разписвалата разписвалото разписвалите
с пълен член разписвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разписвал разписвала разписвало разписвали
членувана разписвалия разписвалата разписвалото разписвалите
с пълен член разписвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разписван разписвана разписвано разписвани
членувана разписвания разписваната разписваното разписваните
с пълен член разписваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разписващ разписваща разписващо разписващи
членувана разписващия разписващата разписващото разписващите
с пълен член разписващият — — —
Деепричастие
разписвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-пис-вам
  • форми разписваш, несв. и разпиша, св.
Източник
разписвам се

1. Подписвам се.

2. Започвам интензивно да пиша.

3. (преносно, разговорно) Отбивам се някъде, за да ме видят.

Минах през бара да се разпиша.
  • възвратен глагол
  • форми разпиша се