разпердуши́ня
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпердушиня разпердушиним
второ лице разпердушиниш разпердушините
трето лице разпердушини разпердушинят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпердушиних разпердушинихме
второ лице разпердушини разпердушинихте
трето лице разпердушини разпердушиниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпердушинех разпердушинехме
второ лице разпердушинеше разпердушинехте
трето лице разпердушинеше разпердушинеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпердушини разпердушинете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпердушинил разпердушинила разпердушинило разпердушинили
членувана разпердушинилия разпердушинилата разпердушинилото разпердушинилите
с пълен член разпердушинилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпердушинел разпердушинела разпердушинело разпердушинели
членувана разпердушинелия разпердушинелата разпердушинелото разпердушинелите
с пълен член разпердушинелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпердушинен разпердушинена разпердушинено разпердушинени
членувана разпердушинения разпердушинената разпердушиненото разпердушинените
с пълен член разпердушиненият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-пер-ду-ши-ня
  • форми разпердушиниш, мин. св. разпердушиних, мин. прич. разпердушинил, св.
Източник