разпа́свам

1. (какво) Махам, развързвам нещо запасано.

Разпасвам колан.

2. (преносно, кого) Правя да стане разпасан.

Разпасвам си пояса

Своеволнича.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпасвам разпасваме
второ лице разпасваш разпасвате
трето лице разпасва разпасват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпасвах разпасвахме
второ лице разпасва разпасвахте
трето лице разпасва разпасваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпасвах разпасвахме
второ лице разпасваше разпасвахте
трето лице разпасваше разпасваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпасвай разпасвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпасвал разпасвала разпасвало разпасвали
членувана разпасвалия разпасвалата разпасвалото разпасвалите
с пълен член разпасвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпасвал разпасвала разпасвало разпасвали
членувана разпасвалия разпасвалата разпасвалото разпасвалите
с пълен член разпасвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпасван разпасвана разпасвано разпасвани
членувана разпасвания разпасваната разпасваното разпасваните
с пълен член разпасваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпасващ разпасваща разпасващо разпасващи
членувана разпасващия разпасващата разпасващото разпасващите
с пълен член разпасващият — — —
Деепричастие
разпасвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-пас-вам
  • форми разпасваш, несв. и разпаша, св.
Източник
разпасвам се

1. Ставам разпасан.

2. За (женско) животно — разгонвам се.

  • възвратен глагол
  • форми разпаша се