разочаро́ван

Който се е разочаровал.

разочарованост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разочарован разочарована разочаровано разочаровани
членувана разочарования разочарованата разочарованото разочарованите
с пълен член разочарованият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ра-зо-ча-ро-ван
  • форми разочарована, разочаровано, мн. разочаровани
Източник