разме́квам

1. (какво) Правя да стане мек, да омекне.

Размеквам хляб.

2. (преносно, кого) Правя да стане по-чувствителен, по-нежен.

Думите му я размекнаха.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице размеквам размекваме
второ лице размекваш размеквате
трето лице размеква размекват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице размеквах размеквахме
второ лице размеква размеквахте
трето лице размеква размекваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице размеквах размеквахме
второ лице размекваше размеквахте
трето лице размекваше размекваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
размеквай размеквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размеквал размеквала размеквало размеквали
членувана размеквалия размеквалата размеквалото размеквалите
с пълен член размеквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размеквал размеквала размеквало размеквали
членувана размеквалия размеквалата размеквалото размеквалите
с пълен член размеквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размекван размеквана размеквано размеквани
членувана размеквания размекваната размекваното размекваните
с пълен член размекваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размекващ размекваща размекващо размекващи
членувана размекващия размекващата размекващото размекващите
с пълен член размекващият — — —
Деепричастие
размеквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-мек-вам
  • форми размекваш, несв. и размекна, св.
Източник
размеквам се

Ставам мек.

  • възвратен глагол
  • форми размекна се