разма́чквам

1. (какво) Разплесквам или правя на каша чрез мачкане.

2. (разговорно, кого) Правя масаж; разтривам.

Размачкай ме.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице размачквам размачкваме
второ лице размачкваш размачквате
трето лице размачква размачкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице размачквах размачквахме
второ лице размачква размачквахте
трето лице размачква размачкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице размачквах размачквахме
второ лице размачкваше размачквахте
трето лице размачкваше размачкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
размачквай размачквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размачквал размачквала размачквало размачквали
членувана размачквалия размачквалата размачквалото размачквалите
с пълен член размачквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размачквал размачквала размачквало размачквали
членувана размачквалия размачквалата размачквалото размачквалите
с пълен член размачквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размачкван размачквана размачквано размачквани
членувана размачквания размачкваната размачкваното размачкваните
с пълен член размачкваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размачкващ размачкваща размачкващо размачкващи
членувана размачкващия размачкващата размачкващото размачкващите
с пълен член размачкващият — — —
Деепричастие
размачквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-мач-к-вам
  • форми размачкваш, несв. и размачкам, св.
Източник