разлю́шквам

(кого, какво) Започвам (силно) да люшкам; разлюлявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разлюшквам разлюшкваме
второ лице разлюшкваш разлюшквате
трето лице разлюшква разлюшкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разлюшквах разлюшквахме
второ лице разлюшква разлюшквахте
трето лице разлюшква разлюшкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разлюшквах разлюшквахме
второ лице разлюшкваше разлюшквахте
трето лице разлюшкваше разлюшкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разлюшквай разлюшквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлюшквал разлюшквала разлюшквало разлюшквали
членувана разлюшквалия разлюшквалата разлюшквалото разлюшквалите
с пълен член разлюшквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлюшквал разлюшквала разлюшквало разлюшквали
членувана разлюшквалия разлюшквалата разлюшквалото разлюшквалите
с пълен член разлюшквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлюшкван разлюшквана разлюшквано разлюшквани
членувана разлюшквания разлюшкваната разлюшкваното разлюшкваните
с пълен член разлюшкваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлюшкващ разлюшкваща разлюшкващо разлюшкващи
членувана разлюшкващия разлюшкващата разлюшкващото разлюшкващите
с пълен член разлюшкващият — — —
Деепричастие
разлюшквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-люш-к-вам
  • форми разлюшкваш, несв. и разлюшкам, св.
Източник