разлю́твам

Разлютявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разлютвам разлютваме
второ лице разлютваш разлютвате
трето лице разлютва разлютват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разлютвах разлютвахме
второ лице разлютва разлютвахте
трето лице разлютва разлютваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разлютвах разлютвахме
второ лице разлютваше разлютвахте
трето лице разлютваше разлютваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разлютвай разлютвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлютвал разлютвала разлютвало разлютвали
членувана разлютвалия разлютвалата разлютвалото разлютвалите
с пълен член разлютвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлютвал разлютвала разлютвало разлютвали
членувана разлютвалия разлютвалата разлютвалото разлютвалите
с пълен член разлютвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлютван разлютвана разлютвано разлютвани
членувана разлютвания разлютваната разлютваното разлютваните
с пълен член разлютваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлютващ разлютваща разлютващо разлютващи
членувана разлютващия разлютващата разлютващото разлютващите
с пълен член разлютващият — — —
Деепричастие
разлютвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-лют-вам
  • форми разлютваш, несв.
Източник