разлю́бя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разлюбя разлюбим
второ лице разлюбиш разлюбите
трето лице разлюби разлюбят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разлюбих разлюбихме
второ лице разлюби разлюбихте
трето лице разлюби разлюбиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разлюбех разлюбехме
второ лице разлюбеше разлюбехте
трето лице разлюбеше разлюбеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разлюби разлюбете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлюбил разлюбила разлюбило разлюбили
членувана разлюбилия разлюбилата разлюбилото разлюбилите
с пълен член разлюбилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлюбел разлюбела разлюбело разлюбели
членувана разлюбелия разлюбелата разлюбелото разлюбелите
с пълен член разлюбелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлюбен разлюбена разлюбено разлюбени
членувана разлюбения разлюбената разлюбеното разлюбените
с пълен член разлюбеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-лю-бя
  • форми разлюбиш, мин. св. разлюбих, мин. прич. разлюбил, св.
Източник