разломя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разломя разломим
второ лице разломиш разломите
трето лице разломи разломят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разломих разломихме
второ лице разломи разломихте
трето лице разломи разломиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разломях разломяхме
второ лице разломеше разломяхте
трето лице разломеше разломяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разломи разломете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разломил разломила разломило разломили
членувана разломилия разломилата разломилото разломилите
с пълен член разломилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разломял разломяла разломяло разломели
членувана разломялия разломялата разломялото разломелите
с пълен член разломялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разломен разломена разломено разломени
членувана разломения разломената разломеното разломените
с пълен член разломеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-ло-мя
  • форми разломиш, мин. св. разломих, мин. прич. разломил, св.
Източник