разкова́вам

(какво) Махам гвоздеите на нещо заковано, за да го разглобя, отделя от нещо.

Разковах леглото.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разковавам разковаваме
второ лице разковаваш разковавате
трето лице разковава разковават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разковавах разковавахме
второ лице разковава разковавахте
трето лице разковава разковаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разковавах разковавахме
второ лице разковаваше разковавахте
трето лице разковаваше разковаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разковавай разковавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разковавал разковавала разковавало разковавали
членувана разковавалия разковавалата разковавалото разковавалите
с пълен член разковавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разковавал разковавала разковавало разковавали
членувана разковавалия разковавалата разковавалото разковавалите
с пълен член разковавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разковаван разковавана разковавано разковавани
членувана разковавания разковаваната разковаваното разковаваните
с пълен член разковаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разковаващ разковаваща разковаващо разковаващи
членувана разковаващия разковаващата разковаващото разковаващите
с пълен член разковаващият — — —
Деепричастие
разковавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-ко-ва-вам
  • форми разковаваш, несв. и разкова, св.
Източник