разкло́н

Място, където от основния път се отделя друг, страничен път.

единствено число множествено число
нечленувана разклон разклони
членувана разклона разклоните
с пълен член разклонът —
бройна форма разклона
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне раз-к-лон
Източници