разки́свам

(какво) Кисна нещо, докато омекне.

Разкисвам хляб.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разкисвам разкисваме
второ лице разкисваш разкисвате
трето лице разкисва разкисват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разкисвах разкисвахме
второ лице разкисва разкисвахте
трето лице разкисва разкисваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разкисвах разкисвахме
второ лице разкисваше разкисвахте
трето лице разкисваше разкисваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разкисвай разкисвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкисвал разкисвала разкисвало разкисвали
членувана разкисвалия разкисвалата разкисвалото разкисвалите
с пълен член разкисвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкисвал разкисвала разкисвало разкисвали
членувана разкисвалия разкисвалата разкисвалото разкисвалите
с пълен член разкисвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкисван разкисвана разкисвано разкисвани
членувана разкисвания разкисваната разкисваното разкисваните
с пълен член разкисваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкисващ разкисваща разкисващо разкисващи
членувана разкисващия разкисващата разкисващото разкисващите
с пълен член разкисващият — — —
Деепричастие
разкисвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-кис-вам
  • форми разкисваш, несв. и разкисна, св.
Източник
разкисвам се

1. Разкисвам себе си.

2. (преносно, разговорно) Обхваща ме мързел, леност.

3. (преносно, разговорно) Обхванат съм от меланхолия, безволевост, тъга.

  • възвратен глагол
  • форми разкисна се