разквартиру́вам

(кого) Разпределям по квартири.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разквартирувам разквартируваме
второ лице разквартируваш разквартирувате
трето лице разквартирува разквартируват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разквартирувах разквартирувахме
второ лице разквартирува разквартирувахте
трето лице разквартирува разквартируваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разквартирувах разквартирувахме
второ лице разквартируваше разквартирувахте
трето лице разквартируваше разквартируваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разквартирувай разквартирувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разквартирувал разквартирувала разквартирувало разквартирували
членувана разквартирувалия разквартирувалата разквартирувалото разквартирувалите
с пълен член разквартирувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разквартирувал разквартирувала разквартирувало разквартирували
членувана разквартирувалия разквартирувалата разквартирувалото разквартирувалите
с пълен член разквартирувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разквартируван разквартирувана разквартирувано разквартирувани
членувана разквартирувания разквартируваната разквартируваното разквартируваните
с пълен член разквартируваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разквартируващ разквартируваща разквартируващо разквартируващи
членувана разквартируващия разквартируващата разквартируващото разквартируващите
с пълен член разквартируващият — — —
Деепричастие
разквартирувайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне раз-к-вар-ти-ру-вам
  • форми разквартируваш, несв. и св.
Източник