разката́вам

1. (разговорно, какво) Разгъвам.

2. (преносно, жаргонно, кого) Пребивам, набивам.

3. (преносно, жаргонно, кого) Смазвам, довеждам до изтощение.

На изпита направо ме разкатаха.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разкатавам разкатаваме
второ лице разкатаваш разкатавате
трето лице разкатава разкатават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разкатавах разкатавахме
второ лице разкатава разкатавахте
трето лице разкатава разкатаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разкатавах разкатавахме
второ лице разкатаваше разкатавахте
трето лице разкатаваше разкатаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разкатавай разкатавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкатавал разкатавала разкатавало разкатавали
членувана разкатавалия разкатавалата разкатавалото разкатавалите
с пълен член разкатавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкатавал разкатавала разкатавало разкатавали
членувана разкатавалия разкатавалата разкатавалото разкатавалите
с пълен член разкатавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкатаван разкатавана разкатавано разкатавани
членувана разкатавания разкатаваната разкатаваното разкатаваните
с пълен член разкатаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкатаващ разкатаваща разкатаващо разкатаващи
членувана разкатаващия разкатаващата разкатаващото разкатаващите
с пълен член разкатаващият — — —
Деепричастие
разкатавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-ка-та-вам
  • форми разкатаваш, несв. и разкатая, св.
Източник