разка́лвам

(какво) Правя да стане кален.

Дъждът разкаля земята.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разкалвам разкалваме
второ лице разкалваш разкалвате
трето лице разкалва разкалват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разкалвах разкалвахме
второ лице разкалва разкалвахте
трето лице разкалва разкалваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разкалвах разкалвахме
второ лице разкалваше разкалвахте
трето лице разкалваше разкалваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разкалвай разкалвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкалвал разкалвала разкалвало разкалвали
членувана разкалвалия разкалвалата разкалвалото разкалвалите
с пълен член разкалвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкалвал разкалвала разкалвало разкалвали
членувана разкалвалия разкалвалата разкалвалото разкалвалите
с пълен член разкалвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкалван разкалвана разкалвано разкалвани
членувана разкалвания разкалваната разкалваното разкалваните
с пълен член разкалваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкалващ разкалваща разкалващо разкалващи
членувана разкалващия разкалващата разкалващото разкалващите
с пълен член разкалващият — — —
Деепричастие
разкалвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-кал-вам
  • форми разкалваш, несв. и разкалям, св.
Източник
разкалвам се

Ставам кален.

Улиците се разкаляха.
  • възвратен глагол
  • форми разкалям се