раззе́ма
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице раззема разземем
второ лице разземеш разземете
трето лице разземе разземат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице раззех раззехме
второ лице раззе раззехте
трето лице раззе раззеха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разземех разземехме
второ лице разземеше разземехте
трето лице разземеше разземеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разземи разземете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раззел раззела раззело раззели
членувана раззелия раззелата раззелото раззелите
с пълен член раззелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разземел разземела разземело разземели
членувана разземелия разземелата разземелото разземелите
с пълен член разземелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раззет раззета раззето раззети
членувана раззетия раззетата раззетото раззетите
с пълен член раззетият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-зе-ма
  • форми разземеш, мин. св. раззех, мин. прич. раззел, св.
Източник