разедине́н

Който не е единен.

Разединена страна.
разединеност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разединен разединена разединено разединени
членувана разединения разединената разединеното разединените
с пълен член разединеният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ра-зе-ди-нен
  • форми разединена, разединено, мн. разединени
Източник