разду́я
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице раздуя раздуем
второ лице раздуеш раздуете
трето лице раздуе раздуят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице раздух раздухме
второ лице разду раздухте
трето лице разду раздуха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице раздуех раздуехме
второ лице раздуеше раздуехте
трето лице раздуеше раздуеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раздуй раздуйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздул раздула раздуло раздули
членувана раздулия раздулата раздулото раздулите
с пълен член раздулият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздуел раздуела раздуело раздуели
членувана раздуелия раздуелата раздуелото раздуелите
с пълен член раздуелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздут раздута раздуто раздути
членувана раздутия раздутата раздутото раздутите
с пълен член раздутият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-дуя
  • форми раздуеш, мин. св. раздух, мин. прич. раздул, св.
Източник