разди́гам

(какво) Вдигам много неща и ги нося на друго място; разтребвам.

Раздигам чергите от стаите.
Раздигам масата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице раздигам раздигаме
второ лице раздигаш раздигате
трето лице раздига раздигат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице раздигах раздигахме
второ лице раздига раздигахте
трето лице раздига раздигаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице раздигах раздигахме
второ лице раздигаше раздигахте
трето лице раздигаше раздигаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раздигай раздигайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздигал раздигала раздигало раздигали
членувана раздигалия раздигалата раздигалото раздигалите
с пълен член раздигалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздигал раздигала раздигало раздигали
членувана раздигалия раздигалата раздигалото раздигалите
с пълен член раздигалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздиган раздигана раздигано раздигани
членувана раздигания раздиганата раздиганото раздиганите
с пълен член раздиганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздигащ раздигаща раздигащо раздигащи
членувана раздигащия раздигащата раздигащото раздигащите
с пълен член раздигащият — — —
Деепричастие
раздигайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-ди-гам
  • форми раздигаш, несв. и раздигна, св.
Източник