разграфя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разграфя разграфим
второ лице разграфиш разграфите
трето лице разграфи разграфят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разграфих разграфихме
второ лице разграфи разграфихте
трето лице разграфи разграфиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разграфях разграфяхме
второ лице разграфеше разграфяхте
трето лице разграфеше разграфяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разграфи разграфете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разграфил разграфила разграфило разграфили
членувана разграфилия разграфилата разграфилото разграфилите
с пълен член разграфилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разграфял разграфяла разграфяло разграфели
членувана разграфялия разграфялата разграфялото разграфелите
с пълен член разграфялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разграфен разграфена разграфено разграфени
членувана разграфения разграфената разграфеното разграфените
с пълен член разграфеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-г-ра-фя
  • форми разграфиш, мин. св. разграфих, мин. прич. разграфил, св.
Източник