разгле́звам

(кого, какво) Правя някого (или нещо) да стане глезен; разгалвам.

Разглезвам дете.
Разглезвам куче.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разглезвам разглезваме
второ лице разглезваш разглезвате
трето лице разглезва разглезват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разглезвах разглезвахме
второ лице разглезва разглезвахте
трето лице разглезва разглезваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разглезвах разглезвахме
второ лице разглезваше разглезвахте
трето лице разглезваше разглезваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разглезвай разглезвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разглезвал разглезвала разглезвало разглезвали
членувана разглезвалия разглезвалата разглезвалото разглезвалите
с пълен член разглезвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разглезвал разглезвала разглезвало разглезвали
членувана разглезвалия разглезвалата разглезвалото разглезвалите
с пълен член разглезвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разглезван разглезвана разглезвано разглезвани
членувана разглезвания разглезваната разглезваното разглезваните
с пълен член разглезваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разглезващ разглезваща разглезващо разглезващи
членувана разглезващия разглезващата разглезващото разглезващите
с пълен член разглезващият — — —
Деепричастие
разглезвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-г-лез-вам
  • форми разглезваш, несв. и разглезя, св.
Източник
разглезвам се

Ставам глезен.

  • възвратен глагол
  • форми разглезя се