развра́тнича

Отдавам се на разврат.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице развратнича развратничим
второ лице развратничиш развратничите
трето лице развратничи развратничат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице развратничих развратничихме
второ лице развратничи развратничихте
трето лице развратничи развратничиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице развратничех развратничехме
второ лице развратничеше развратничехте
трето лице развратничеше развратничеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
развратничи развратничете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развратничил развратничила развратничило развратничили
членувана развратничилия развратничилата развратничилото развратничилите
с пълен член развратничилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развратничел развратничела развратничело развратничели
членувана развратничелия развратничелата развратничелото развратничелите
с пълен член развратничелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развратничещ развратничеща развратничещо развратничещи
членувана развратничещия развратничещата развратничещото развратничещите
с пълен член развратничещият — — —
Деепричастие
развратничейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-в-рат-ни-ча
  • форми развратничиш, мин. св. развратничих, мин. прич. развратничил, несв.
Източник