1.

разво́д

Разделяне на двама съпрузи чрез съдебно дело.

*orzvodъ праславянски разво́д

Отглаголно съществително от „разводя“ (развеждам, раздалечавам).

разводен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана развод разводи
членувана развода разводите
с пълен член разводът —
бройна форма развода
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне раз-вод
  • форми мн. разводи, (два) развода
Източници

2.

разво́д

военно

Смяна на караул по постове.

единствено число множествено число
нечленувана развод разводи
членувана развода разводите
с пълен член разводът —
бройна форма развода
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. разводи, (два) развода
Източник