разбу́дя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разбудя разбудим
второ лице разбудиш разбудите
трето лице разбуди разбудят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разбудих разбудихме
второ лице разбуди разбудихте
трето лице разбуди разбудиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разбудех разбудехме
второ лице разбудеше разбудехте
трето лице разбудеше разбудеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разбуди разбудете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разбудил разбудила разбудило разбудили
членувана разбудилия разбудилата разбудилото разбудилите
с пълен член разбудилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разбудел разбудела разбудело разбудели
членувана разбуделия разбуделата разбуделото разбуделите
с пълен член разбуделият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разбуден разбудена разбудено разбудени
членувана разбудения разбудената разбуденото разбудените
с пълен член разбуденият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-бу-дя
  • форми разбудиш, мин. св. разбудих, мин. прич. разбудил, св.
Източник