разбра́ждам

Махам забрадката от главата на някого.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разбраждам разбраждаме
второ лице разбраждаш разбраждате
трето лице разбражда разбраждат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разбраждах разбраждахме
второ лице разбражда разбраждахте
трето лице разбражда разбраждаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разбраждах разбраждахме
второ лице разбраждаше разбраждахте
трето лице разбраждаше разбраждаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разбраждай разбраждайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разбраждал разбраждала разбраждало разбраждали
членувана разбраждалия разбраждалата разбраждалото разбраждалите
с пълен член разбраждалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разбраждал разбраждала разбраждало разбраждали
членувана разбраждалия разбраждалата разбраждалото разбраждалите
с пълен член разбраждалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разбраждан разбраждана разбраждано разбраждани
членувана разбраждания разбражданата разбражданото разбражданите
с пълен член разбражданият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разбраждащ разбраждаща разбраждащо разбраждащи
членувана разбраждащия разбраждащата разбраждащото разбраждащите
с пълен член разбраждащият — — —
Деепричастие
разбраждайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-б-раж-дам
  • форми разбраждаш, несв. и разбрадя, св. Кого.
Източник
разбраждам се

Разбраждам себе си.

  • възвратен глагол
  • форми разбрадя се