пъ́рля

(какво) Със слаб огън обгарям козината или космите по повърхността на нещо.

Пърля пиле.
Пърля прасе.
Пърля миглите си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пърля пърлим
второ лице пърлиш пърлите
трето лице пърли пърлят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пърлих пърлихме
второ лице пърли пърлихте
трето лице пърли пърлиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пърлех пърлехме
второ лице пърлеше пърлехте
трето лице пърлеше пърлеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пърли пърлете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пърлил пърлила пърлило пърлили
членувана пърлилия пърлилата пърлилото пърлилите
с пълен член пърлилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пърлел пърлела пърлело пърлели
членувана пърлелия пърлелата пърлелото пърлелите
с пълен член пърлелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пърлен пърлена пърлено пърлени
членувана пърления пърлената пърленото пърлените
с пълен член пърленият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пърлещ пърлеща пърлещо пърлещи
членувана пърлещия пърлещата пърлещото пърлещите
с пълен член пърлещият — — —
Деепричастие
пърлейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пър-ля
  • форми пърлиш, мин. св. пърлих и пърлих, мин. прич. пърлил и пърлил, несв.
Източник