пълчи́ще

(обикн множествено число) Неподредена, многолюдна тълпа (обикновено за войска); паплач, орда, сган.

Производна с наст. -ище от старобълг. плъкъ φάλαγξ, παράταξις „войска, военен отряд“ (Супр.). Слав. *pъlkъ е стара заемка от старогерм. *fulkaz (ст.-сканд. folk „воинско събрание“, ст.-в.-нем. folk, ст.-англ. folc, ст.-хол. volc „войска, отряд“). Германските думи със своето специфично значение „войска, отряд воини“ вероятно са от северноевропейски субстратен език и не са сродни с алб. plok, plogu „тълпа“, и не са свързани с корен ИЕ *pelh1- „пълня“.

единствено число множествено число
нечленувана пълчище пълчища
членувана пълчището пълчищата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне пъл-чи-ще
  • форми мн. пълчища
Източници