пъ́къл

Лошата част на отвъдното, предназначена за грешници; ад, преизподня.

пеклъ старобългарски пъ́къл

старобълг. пеклъ (Бол. пс.), пькьлъ (Мих. тр.), пьцьлъ „смола“ πίσσα (Супр.). Първоначалното значение е „смола“, по-късно християнизирано в „ад, преизподня“ покрай римската практика да се мажат телата на осъдените роби с нагорещена смола, което ранните християни са смятали за едно от наказанията в ада. Праслав. *рьkъlо и старобълг. пьцьлъ са заети от лат. picula „смола“, умалителна форма от pix „смола“, срв. застъпниците ѝ в съвременните романски езици: итал., прованс. pegola, исп. pega, рум. păcură „смола, катран“. Герм. форми (ст.-в.-нем. pëh, pëch, bëh, ср.-в.-нем. bëch, pëch, ст.-сакс. pik, ст.-англ. pic, ст.-сканд. bik, ср.-д.-нем. pek, pik „смола“) също са заети от латински.

единствено число множествено число
нечленувана пъкъл пъкли
членувана пъкъла пъклите
с пълен член пъкълът —
бройна форма пъкъла
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пъ-къл
  • форми само ед.
Източници