пръхтя́

Пропускам силно и шумно въздух през ноздрите си.

Конят пръхти.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пръхтя пръхтим
второ лице пръхтиш пръхтите
трето лице пръхти пръхтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пръхтях пръхтяхме
второ лице пръхтя пръхтяхте
трето лице пръхтя пръхтяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пръхтях пръхтяхме
второ лице пръхтеше пръхтяхте
трето лице пръхтеше пръхтяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пръхти пръхтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пръхтял пръхтяла пръхтяло пръхтели
членувана пръхтелия пръхтялата пръхтялото пръхтелите
с пълен член пръхтелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пръхтял пръхтяла пръхтяло пръхтели
членувана пръхтялия пръхтялата пръхтялото пръхтелите
с пълен член пръхтялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пръхтящ пръхтяща пръхтящо пръхтящи
членувана пръхтящия пръхтящата пръхтящото пръхтящите
с пълен член пръхтящият — — —
Деепричастие
пръхтейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пръх-тя
  • форми пръхтиш, мин. св. пръхтях, мин. прич. пръхтял, несв.
Източник