протоко́л

1. Записки на събрание, заседание и други, които имат стойността на официален документ.

Протоколи на Народното събрание.

2. Документ, с който се удостоверява някакъв факт.

Протокол на огледа.

3. (специално) Установен ред в дипломатическите среди за подреждане на хората, за размяна на любезности и за правилно държание; дипломатически етикет.

protocole френски протоко́л

протоколен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана протокол протоколи
членувана протокола протоколите
с пълен член протоколът —
бройна форма протокола
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне про-то-кол
  • форми мн. протоколи, (два) протокола
Източници