простре́лвам

1. (кого какво) Правя рана чрез стреляне.

2. (какво) Прочиствам огнестрелно оръжие чрез стрелба.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прострелвам прострелваме
второ лице прострелваш прострелвате
трето лице прострелва прострелват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице прострелвах прострелвахме
второ лице прострелва прострелвахте
трето лице прострелва прострелваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице прострелвах прострелвахме
второ лице прострелваше прострелвахте
трето лице прострелваше прострелваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прострелвай прострелвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прострелвал прострелвала прострелвало прострелвали
членувана прострелвалия прострелвалата прострелвалото прострелвалите
с пълен член прострелвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прострелвал прострелвала прострелвало прострелвали
членувана прострелвалия прострелвалата прострелвалото прострелвалите
с пълен член прострелвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прострелван прострелвана прострелвано прострелвани
членувана прострелвания прострелваната прострелваното прострелваните
с пълен член прострелваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прострелващ прострелваща прострелващо прострелващи
членувана прострелващия прострелващата прострелващото прострелващите
с пълен член прострелващият — — —
Деепричастие
прострелвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне прос-т-рел-вам
  • форми прострелваш, несв. и прострелям, св.
Източник