просве́твам

1. Светвам периодично, с прекъсвания.

Лампата просветва.

2. (преносно) Ставам по-светъл; озарявам се, просветлявам.

Просветвам от щастие.
Лицето му просветна от щастие.
Просветва/просветне ми

Внезапно ми става ясно; разбирам, схващам, осъзнавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице просветвам просветваме
второ лице просветваш просветвате
трето лице просветва просветват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице просветвах просветвахме
второ лице просветва просветвахте
трето лице просветва просветваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице просветвах просветвахме
второ лице просветваше просветвахте
трето лице просветваше просветваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
просветвай просветвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана просветвал просветвала просветвало просветвали
членувана просветвалия просветвалата просветвалото просветвалите
с пълен член просветвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана просветвал просветвала просветвало просветвали
членувана просветвалия просветвалата просветвалото просветвалите
с пълен член просветвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана просветващ просветваща просветващо просветващи
членувана просветващия просветващата просветващото просветващите
с пълен член просветващият — — —
Деепричастие
просветвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне прос-вет-вам
  • форми просветваш, несв. и просветна, св.
Източник