прола́звам

1. Започвам да лазя, да пълзя.

2. (кого какво) Преминавам с лазене, с леко докосване по определена площ.

Пролазвам къщата.
Пролазват ме тръпки.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пролазвам пролазваме
второ лице пролазваш пролазвате
трето лице пролазва пролазват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пролазвах пролазвахме
второ лице пролазва пролазвахте
трето лице пролазва пролазваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пролазвах пролазвахме
второ лице пролазваше пролазвахте
трето лице пролазваше пролазваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пролазвай пролазвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пролазвал пролазвала пролазвало пролазвали
членувана пролазвалия пролазвалата пролазвалото пролазвалите
с пълен член пролазвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пролазвал пролазвала пролазвало пролазвали
членувана пролазвалия пролазвалата пролазвалото пролазвалите
с пълен член пролазвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пролазващ пролазваща пролазващо пролазващи
членувана пролазващия пролазващата пролазващото пролазващите
с пълен член пролазващият — — —
Деепричастие
пролазвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне про-лаз-вам
  • форми пролазваш, несв. и пролазя, св.
Източник