проко́ба

Предзнаменование, предсказание за беда; лоша поличба.

диал. коба „зла съдба, прокоба“ (Ихтиманско), ст.-бълг. кобь τύχη „съдба“ (Супр.), „предопределение, предзнаменование“ (Й. Златоуст, 15 в., Паисиев сб.). Сродни форми: сърбохърв. коб „съдба, орис, добър знак, среща, външен вид“, коба (остар.) „врачуване“, чеш. koba „сполука“, полаб. ťübə „призрак“, ст.-рус. кобь „гадаене по птичи полет“ (Лавр. лет.), рус. (диал.) кобь „врачуване“. Сравнението със старосканд. hарр, англ. happi-ness „щастие“ е невъзможно фонетически от гледна точка на индоевроп. фонетика (очаквано праслав. *kabь), неясна е и староирл. соb „победа“. Субстратен произход?

единствено число множествено число
нечленувана прокоба прокоби
членувана прокобата прокобите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне про-ко-ба
  • форми мн. прокоби
Източници