провока́ция

1. Подстрекателство, което кара някого да извърши нещо с тежки последици за самия него, без да съзнава.

2. Дейност на агент, проникнал в революционна организация.

провокационен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана провокация провокации
членувана провокацията провокациите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне про-во-ка-ция
  • форми мн. провокации
Източник