притря́бвам

(на кого) Внезапно ставам необходим.

Не ми е притрябвал.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице притрябвам притрябваме
второ лице притрябваш притрябвате
трето лице притрябва притрябват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице притрябвах притрябвахме
второ лице притрябва притрябвахте
трето лице притрябва притрябваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице притрябвах притрябвахме
второ лице притрябваше притрябвахте
трето лице притрябваше притрябваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
притрябвай притрябвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притрябвал притрябвала притрябвало притрябвали
членувана притрябвалия притрябвалата притрябвалото притрябвалите
с пълен член притрябвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притрябвал притрябвала притрябвало притрябвали
членувана притрябвалия притрябвалата притрябвалото притрябвалите
с пълен член притрябвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притрябващ притрябваща притрябващо притрябващи
членувана притрябващия притрябващата притрябващото притрябващите
с пълен член притрябващият — — —
Деепричастие
притрябвайки
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне прит-ряб-вам
  • форми притрябваш, несв. и св.
Източник