прири́твам

1. Внезапно започвам да ритам, но за кратко време.

2. (преносно, разговорно) Примирам, умирам.

Не съм приритал (за някого или за нещо)

Не ми е крайно необходимо.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице приритвам приритваме
второ лице приритваш приритвате
трето лице приритва приритват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице приритвах приритвахме
второ лице приритва приритвахте
трето лице приритва приритваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице приритвах приритвахме
второ лице приритваше приритвахте
трето лице приритваше приритваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
приритвай приритвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приритвал приритвала приритвало приритвали
членувана приритвалия приритвалата приритвалото приритвалите
с пълен член приритвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приритвал приритвала приритвало приритвали
членувана приритвалия приритвалата приритвалото приритвалите
с пълен член приритвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приритващ приритваща приритващо приритващи
членувана приритващия приритващата приритващото приритващите
с пълен член приритващият — — —
Деепричастие
приритвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-рит-вам
  • форми приритваш, несв. и приритам, св.
Източник