Източник
-
прилепчи́в разговорно
-
1. Който прихваща; заразен, заразителен.
-
2. За човек — който лесно се прилепва.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | прилепчив | прилепчива | прилепчиво | прилепчиви |
| членувана | прилепчивия | прилепчивата | прилепчивото | прилепчивите |
| с пълен член | прилепчивият | — | — | — |