приди́рвам

(разговорно) Изисквам много, прекалено взискателен съм към нещо или към някого.

Не му придирвай толкова!
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице придирвам придирваме
второ лице придирваш придирвате
трето лице придирва придирват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице придирвах придирвахме
второ лице придирва придирвахте
трето лице придирва придирваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице придирвах придирвахме
второ лице придирваше придирвахте
трето лице придирваше придирваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
придирвай придирвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана придирвал придирвала придирвало придирвали
членувана придирвалия придирвалата придирвалото придирвалите
с пълен член придирвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана придирвал придирвала придирвало придирвали
членувана придирвалия придирвалата придирвалото придирвалите
с пълен член придирвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана придирващ придирваща придирващо придирващи
членувана придирващия придирващата придирващото придирващите
с пълен член придирващият — — —
Деепричастие
придирвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-дир-вам
  • форми придирваш, несв.
Източник