привъ́ржа
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице привържа привържем
второ лице привържеш привържете
трето лице привърже привържат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице привързах привързахме
второ лице привърза привързахте
трето лице привърза привързаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице привържех привържехме
второ лице привържеше привържехте
трето лице привържеше привържеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
привържи привържете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привързал привързала привързало привързали
членувана привързалия привързалата привързалото привързалите
с пълен член привързалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привържел привържела привържело привържели
членувана привържелия привържелата привържелото привържелите
с пълен член привържелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привързан привързана привързано привързани
членувана привързания привързаната привързаното привързаните
с пълен член привързаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне при-вър-жа
  • форми привържеш, мин. св. привързах, мин. прич. привързал, св.
Източник