приве́тствам

1. (кого какво) Поздравявам, отправям привет.

2. (какво) Посрещам радостно, възторжено.

Приветствам идеята им.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице приветствам приветстваме
второ лице приветстваш приветствате
трето лице приветства приветстват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице приветствах приветствахме
второ лице приветства приветствахте
трето лице приветства приветстваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице приветствах приветствахме
второ лице приветстваше приветствахте
трето лице приветстваше приветстваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
приветствай приветствайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приветствал приветствала приветствало приветствали
членувана приветствалия приветствалата приветствалото приветствалите
с пълен член приветствалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приветствал приветствала приветствало приветствали
членувана приветствалия приветствалата приветствалото приветствалите
с пълен член приветствалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приветстван приветствана приветствано приветствани
членувана приветствания приветстваната приветстваното приветстваните
с пълен член приветстваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приветстващ приветстваща приветстващо приветстващи
членувана приветстващия приветстващата приветстващото приветстващите
с пълен член приветстващият — — —
Деепричастие
приветствайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-вет-с-твам
  • форми приветстваш, несв.
Източник