1.

престо́л

1. Издигнато място за сядане в зала, което се заема от монарх, владика и други; трон.

2. Власт на монарх.

Свалям от престола.

*perstolъ праславянски прѣстолъ през старобългарски престо́л

От пре- и „стол“.

престолен — прилагателно име
престолен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана престол престоли
членувана престола престолите
с пълен член престолът —
бройна форма престола
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне прес-тол
  • форми мн. престоли, (два) престола
Източници

2.

престо́л

църковно

Каменна маса в олтара на християнски храм.

*perstolъ праславянски прѣстолъ през старобългарски престо́л

От пре- и „стол“.

единствено число множествено число
нечленувана престол престоли
членувана престола престолите
с пълен член престолът —
бройна форма престола
  • съществително име, мъжки род
  • форми обикн. ед.
Източници