Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
1. Издигнато място за сядане в зала, което се заема от монарх, владика и други; трон.
2. Власт на монарх.
Свалям от престола.
2.
църковно
Каменна маса в олтара на християнски храм.
*perstolъ праславянски прѣстолъ през старобългарски престо́л
От пре- и „стол“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | престол | престоли |
| членувана | престола | престолите |
| с пълен член | престолът | — |
| бройна форма | престола |
|---|