препра́тя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице препратя препратим
второ лице препратиш препратите
трето лице препрати препратят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице препратих препратихме
второ лице препрати препратихте
трето лице препрати препратиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице препратех препратехме
второ лице препратеше препратехте
трето лице препратеше препратеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
препрати препратете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана препратил препратила препратило препратили
членувана препратилия препратилата препратилото препратилите
с пълен член препратилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана препрател препратела препратело препратели
членувана препрателия препрателата препрателото препрателите
с пълен член препрателият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана препратен препратена препратено препратени
членувана препратения препратената препратеното препратените
с пълен член препратеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне преп-ра-тя
  • форми препратиш, мин. св. препратих, мин. прич. препратил, св.
Източник