преназнача́вам

1. (кого) Назначавам отново на същата длъжност.

2. (кого) Назначавам на нова длъжност.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице преназначавам преназначаваме
второ лице преназначаваш преназначавате
трето лице преназначава преназначават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице преназначавах преназначавахме
второ лице преназначава преназначавахте
трето лице преназначава преназначаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице преназначавах преназначавахме
второ лице преназначаваше преназначавахте
трето лице преназначаваше преназначаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
преназначавай преназначавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преназначавал преназначавала преназначавало преназначавали
членувана преназначавалия преназначавалата преназначавалото преназначавалите
с пълен член преназначавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преназначавал преназначавала преназначавало преназначавали
членувана преназначавалия преназначавалата преназначавалото преназначавалите
с пълен член преназначавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преназначаван преназначавана преназначавано преназначавани
членувана преназначавания преназначаваната преназначаваното преназначаваните
с пълен член преназначаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преназначаващ преназначаваща преназначаващо преназначаващи
членувана преназначаващия преназначаващата преназначаващото преназначаващите
с пълен член преназначаващият — — —
Деепричастие
преназначавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пре-наз-на-ча-вам
  • форми преназначаваш, несв. и преназнача, св.
Източник