пренае́мам

1. (кого, какво) Наемам от друг наемател.

2. (кого, какво) Наемам отново, повторно веднага след изтичане на уговорения срок.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пренаемам пренаемаме
второ лице пренаемаш пренаемате
трето лице пренаема пренаемат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пренаемах пренаемахме
второ лице пренаема пренаемахте
трето лице пренаема пренаемаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пренаемах пренаемахме
второ лице пренаемаше пренаемахте
трето лице пренаемаше пренаемаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пренаемай пренаемайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пренаемал пренаемала пренаемало пренаемали
членувана пренаемалия пренаемалата пренаемалото пренаемалите
с пълен член пренаемалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пренаемал пренаемала пренаемало пренаемали
членувана пренаемалия пренаемалата пренаемалото пренаемалите
с пълен член пренаемалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пренаеман пренаемана пренаемано пренаемани
членувана пренаемания пренаеманата пренаеманото пренаеманите
с пълен член пренаеманият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пренаемащ пренаемаща пренаемащо пренаемащи
членувана пренаемащия пренаемащата пренаемащото пренаемащите
с пълен член пренаемащият — — —
Деепричастие
пренаемайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пре-на-е-мам
  • форми пренаемаш, несв. и пренаема, св.
Източник