према́чквам

1. (кого какво) Мачкам силно, та обезформявам; смачквам.

2. (какво) Обработвам чрез мачкане.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице премачквам премачкваме
второ лице премачкваш премачквате
трето лице премачква премачкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице премачквах премачквахме
второ лице премачква премачквахте
трето лице премачква премачкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице премачквах премачквахме
второ лице премачкваше премачквахте
трето лице премачкваше премачкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
премачквай премачквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана премачквал премачквала премачквало премачквали
членувана премачквалия премачквалата премачквалото премачквалите
с пълен член премачквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана премачквал премачквала премачквало премачквали
членувана премачквалия премачквалата премачквалото премачквалите
с пълен член премачквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана премачкван премачквана премачквано премачквани
членувана премачквания премачкваната премачкваното премачкваните
с пълен член премачкваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана премачкващ премачкваща премачкващо премачкващи
членувана премачкващия премачкващата премачкващото премачкващите
с пълен член премачкващият — — —
Деепричастие
премачквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пре-мач-к-вам
  • форми премачкваш, несв. и премачкам, св.
Източник