премаля́вам

Изгубвам сили, мощ; отпадам, отмалявам.

премаляване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице премалявам премаляваме
второ лице премаляваш премалявате
трето лице премалява премаляват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице премалявах премалявахме
второ лице премалява премалявахте
трето лице премалява премаляваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице премалявах премалявахме
второ лице премаляваше премалявахте
трето лице премаляваше премаляваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
премалявай премалявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана премалявал премалявала премалявало премалявали
членувана премалявалия премалявалата премалявалото премалявалите
с пълен член премалявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана премалявал премалявала премалявало премалявали
членувана премалявалия премалявалата премалявалото премалявалите
с пълен член премалявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана премаляващ премаляваща премаляващо премаляващи
членувана премаляващия премаляващата премаляващото премаляващите
с пълен член премаляващият — — —
Деепричастие
премалявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пре-ма-ля-вам
  • форми премаляваш, несв. и премалея, св.
Източник